Честит Международен ден на детската книга!
Известният публицист Клайв Луис е споделил: „ Един ден ти ще пораснеш толкоз, че ще започнеш още веднъж да четеш приказки “. Приказките са необикновен, магически свят, в който ние сме потопени от детството си. Докато сме дребни, техният смисъл за нас е един, само че пораствайки, откриваме и друго по-дълбоко наличие.
" Мечо Пух " от Алън Милн
— Ама, какво е станало с опашката ти? — попита Мечо Пух ненадейно.
— Какво да е станало? - попита Йори
— Няма я!
— Да не бъркаш?
— Опашката ти или е тук, или не е тук! По мое мнение, не може да се сбърка.
" Пипи Дългото чорапче " от Астрид Линдгрен
— Моля те, Пипи, остани да спиш у нас първата нощ — рече Аника.
— О, не — отвърна Пипи и скочи от коня си в снежнатя пряспа пред портата. — Сега би трябвало бързо да разтребя Вила Вилекула.
Тя продължи през дълбоките преспи, които стигаха чак до кръста й. Конят я следваше чинно.
— Но намерения единствено какъв брой ще ти е студено — сподели Томи: — След като толкоз дълго време не е палено.
— Ами! — отвърна Пипи. — Щом сърцето е топло и бие както би трябвало, на човек не му застудява.
" Алиса в страната на чудесата " от Луис Карол
- Не тъжи – сподели Алиса – Рано или късно всичко ще стане ясно, всичко ще си пристигна на мястото и ще се подреди в красива скица като дантела. Ще се обясни, защо е било нужно всичко, тъй като всичко ще се окаже вярно.
Да, по този начин и ще бъде. Но от време на време човек има потребност от малко помощ в този развой, а не просто да чака – отвърна котаракът – належащо е да знаеш и чувстваш, по какъв начин е вярно, другояче има възможност да не проумееш, когато всичко си пристигна на мястото.
- Или можеш да развалиш всичко като прибързаш или изпуснеш момента. - добави момичето.
- Необходимо е да се работи, когато удари звънеца. След първата стъпка ще стане по-лесно, а пътят – по-ясен. Глупаво е да биеш звънеца самичък, само че още по-глупаво е да не го чуеш – сподели котарака и изчезна, оставяйки единствено сива раирана опашка след себе си.
„ Хрониките на Нарния “ от Клайв Луис
- Другите ще могат ли също да те виждат? - попита Луси
В началото несъмнено не – сподели Аслан – По-късно – според от събитията.
- Но те няма да ми повярват – сподели Луси.
- Няма значение – отвърна Аслан.
- А аз по този начин се зарадвах, че те открих – проплака Луси – помислих, че ще ми позволиш да остана. Помислих че ще изръмжиш и всички врагове ще се ужасят, както преди. А в този момент всичко е толкоз ужасно.
- Сега ти е мъчно да проумееш, дребна моя – сподели Аслан – само че в никакъв случай нищо няма да е същото.
" Мост към Терабития " от Катрин Патерсън
Лесли: Баща ми споделя, че малкия екран убива мозъчните кафези.
Скот: Баща ти нищо не схваща. Ние гледаме телевизия всеки ден!
Лесли: Да, това ясно се вижда.
" Грозното патенце ", Ханс Кристиан Андерсен
„ Аз ще отлетя при тези царствени птици. Те евентуално ще ме убият за това, че съм толкоз грозно, а пък се осмелявам да се приближа до тях. Но дано така да бъде! По-добре да бъда погубен от тях, в сравнение с да претърпявам щипането на патиците, багра на кокошките и да понасям всевъзможни ограничения през зимата. “
И патенцето полетя, спусна се във водата и заплува против превъзходните лебеди, които като го видяха също потеглиха към него.
— Убийте ме! — прошепна патенцето и наведе глава към водата, очаквайки гибелта. Ала какво видя то в транспарантната вода? Своето лично отражение, само че не някаква грозна тъмносива птица, а бял, строен лебед.
Не е злощастие да се появиш на света в патешко гнездо, в случай че си се излюпил от лебедово яйце.
„ Зимна приказка “ от Сергей Козлов
А вечерта, до момента в който пиеха чай, Мечо сподели:
- Не зная, по кое време, само че един ден безусловно ще бъде по-добре.
- Ще бъде! - потвъдри Зайо.
А Ежко си помислил: „ Не може все да е неприятно и неприятно. Един ден ще стане хубаво “.
Инфо: www.obekti.bg
